Дълъг и криволичещ е пътят на Градската библиотека, чието начало е поставено през 1870 година от д-р Стойчо Христов.

       “Доктор СТОЙЧО ХРИСТОВ ЗАГОРСКИ е роден в СЕВЛИЕВО през 1848 г. Рано остава сирак, отглежда го вуйчо му НЕНЧО ХАНЧЕВ, виден севлиевски търговец и дядо на първата българска модерна поетеса ЕКАТЕРИНА Д. НЕНЧЕВА и на поета ВЕСЕЛИН С. ХАНЧЕВ) От дете показва изключителен интерес към учението и благодарение на отличните си ученически оценки и силната подкрепа на влашкия управник княз Александър Йон Куза, е приет във Висшето военно-медицинско училище в Букурещ, което завършва в края на 1869 г. По време на следването си участва активно в живота на българската емиграция във Влашко, където установява контакти с всички български дейци-радетели за Освобождението ни. В приятелски отношения е с Васил Левски и Христо Ботев. В началото на 1870 година се връща в Севлиево, където е назначен за градски лекар (първият лекар българин в града). Младият тогава Петър Пешев, чийто брат СТЕФАН ПЕШЕВ е много близък с доктора, пише в спомените си за него: “Той внесе оживление между гражданите ни с интелигентността си, с държанието си, с добре наредената си къщичка. Срещаше се с Левски, Ангел Кънчев и други апостоли, които тайно посещаваха Севлиево. Подпомогна уредбата на читалището и театралните представления, в които сам взимаше участие. Той тури началото на аптека в Севлиево.” Заедно с Пеньо Симеонов Бояджиев, Гочо Драгошинов, братя Спиридонови и други родолюбиво настроени севлиевци през 1970 г. основава читалище “Росица”. Васил Левски се опира на него при изграждането на Севлиевския революционен комитет, чийто пръв председател е доктор Христов, а секретар – Никола Дабев. След неуспеха на Априлското въстание д-р Ст. Христов е отново в Румъния, където продължава активно да работи за българската кауза – сред основателите е на Българското централно благотворително общество. Като военен лекар участва в Сръбско-българската война (1885). Член-основател е на Първото българско лекарско дружество.” (автор – Момчил Минчев)

       Библиотеката се помещавала в къщата на Димитър Чаракчиолу на главната улица Кормянска и била истински център за подготовка на въстанието. След кървавата разпра с въстаниците читалището замряло. Замряла в своята дейност и библиотеката. Но книгите продължили дълго да се пазят в къщата на Марин Рачев.

       През 1882 година, група учители решили да възстановят дейността на читалището, но в старото му помещение намерили само изпочупени шкаф, маса и столове и разпръснати броеве от вестниците „Зора” и „Марица”. Но ценните и избрани книги били добре съхранявани от пазителя им. Това било истина и е видно от факта, че наред със закупуването на книги, което ставало много трудно в ония времена, в читалищната библиотека се влели и книгите на училищата в Севлиево преди Освобождението. Броят на книгите достигнал някъде между 200 и 300.

       Към 1886 г., група учители социалдемократи, основали дружество „Севлиевски клон от приятелската дружина”, основната цел на което била: „Създаването на една публична библиотека със своя постоянна читалня за всички”. Въведен бил членски внос от 80 стотинки на месец. В устава се упоменава, че настоятелството се задължава, щом набраната сума надмине 40 лв., да се закупуват нови книги. Дружеството се обърнало към общината с молба за помещение. Отпусната била една от големите стаи в източната част на приземния етаж на общинското здание – за читалня и за библиотека. Със събрани от дружеството средства се доставили шкафове, маси, столове, накупили се книги и списания на български и руски език, изработил се правилник и започнала да функционира градската библиотека. Библиотекар тогава бил Иван Бакърджиев.

       Членове на дружеството и граждани подарили много книги и още от първите месеци се сложило началото на един богат книжен фонд с явно прогресивен, социалистически характер. Между книгите, които притежавала библиотеката, са следните: четири тома от съчиненията на Добролюбов, съчиненията и биографията на Христо Ботев, „Ключ българского езика” от Г. С. Раковски, съчинения на М. Ю. Лермонтов, „ О подчинение женщине” от Дж. Ст. Мил, списание „Наука” и пр. Читалнята на библиотеката се използвала за изнасяне на сказки. Всичко това разкрива, че още в първите години на библиотеката е била културен център на града и на нейното развитие се отдавало голямо значение. В кратко време били зарегистрирани значителни успехи. Свидетелство за това е броят на читателите, които от 17 през месец юли 1888 г. достигнали 248 през ноември с.г., а книжният фонд наброявал вече 812 тома.

       Тая дейност на библиотеката не останала незабелязана от обществеността в града. Започнали да и помагат все повече организации и лица. За обогатяване на книжния фонд особено помогнал основаният през 1888-1889 год. от учителката Теофана Попова женски клон на „Приятелска дружина”. Дружеството събрало значителни средства от членски внос, театрални представления, визити и непрекъснато набавяло книги по женския въпрос и други, с популярни научни знания от задгранични руски издателства, посредством български студенти там, и ги подарявали на Севлиевската градска библиотека.

       Увеличаването на книжния фонд на библиотеката, засилването на дейността ѝ и разширеното ползване, наложило да се обърне по-сериозно внимание върху опазването на книгите. А също да се сложи известен ред при ползването. За тази цел се изработил правилник за управлението на градската библиотека. Това станало през 1889 година и това е първият правилник на библиотеката. Правилникът е подписан от тогавашния кмет Марин Н. Конов и е отпечатан със славянски букви в печатницата на протойерей Ненчо Несторов Севлиевец. В него се обръща особено внимание на опазването на книгите. Да се връщат чисти и здрави в определения двуседмичен срок, взетите книги да не са повече от две. Който повреди книга е длъжен да остави нова или да заплати стойността ѝ в двоен размер.

       “Поп Ненчо Несторов е един от първите жители на възрожденско Севлиево, който осъзнава огромното значение на печатното на говоримия български език и слово. Макар борбата за народна просвета да има за лозунг „богослужение на български език“ с цел да се изостави напълно непонятният гръцки език на църковните текстове, тази борба на първо време всъщност трябва да мине през компромиса на църковнославянския език. Защото църковните богослужебни книги, почти всички доставяни от Русия, са на църковнославянски, но той е трудноразбираем дори за грамотните българи. Затова свещеник Ненчо по свой почин се заема да преведе на новобългарски език Изборното евангелие, което съдържа стотици текстове, откъси от четирите евангелия (от Матей, Марк, Лука и Иоан), четени по време на богослужение всеки ден през годината. В осъществяване на замисъла си да преведе на новобългарски език светото Евангелие свещеник Ненчо Несторов работи упорито десет години, като при превода се ползва от опита на по-младия си колега в учителството и в свещенството иконом Марин Софрониев. И след Освобождението Севлиево не остава встрани от жаждата на българите да се учат, да се образоват, да се просвещават, да се запознават със света и достиженията на науката. Все повече започва да се чувства нуждата от разнообразни и достъпни печатни издания. През 1886 година свещеник Ненчо Несторов вече обмисля да отвори собствена печатница, основно за отпечатване на църковна, но и на светска книжнина. Идеята му е благословена от тогавашния търновски митрополит Климент (възрожденския писател Васил Друмев). За новата печатница, намираща се до читалището, поп Ненчо доставя от Виена през 1887 година модерна печатарска машина. Наема и двама опитни работници. За жалост печатницата не му носи достатъчна печалба и той не успява да изплаща заема, взет за устройването ѝ.” („За Поп-Ненчовия превод на Евангелието“, автор проф. Иван Желев)

       През следващите години библиотеката продължила да функционира, поддържана от градската община, докато през това време дейността на читалището замряла. Едва през зимата на 1893-1894 год. читалището, вече под името „Развитие”, се възражда наново за живот, главната цел на което било построяването на читалищен салон. Но успоредно с това, читалището поело грижата за библиотеката, макар тя да се именувала градска и се помещавала в общинско здание. На едно от заседанията през 1899 год. читалищното ръководство взело решение всяка година да се отпускат най-малко по 100 лева за набавяне на книги, а в проектирания строеж на читалищен салон се предвижда голяма зала за библиотека и читалня. Въпреки, че главната грижа на читалищното ръководство била насочена към събирането на средства за строеж на сградата, все повече назряла мисълта библиотеката да бъде прехвърлена изцяло под грижите и надзора на читалището. В протокол № 2 от 13 март 1902 год. е отбелязано , че са отпуснати 150 лева за вестници и списания, а в подбора на заглавията ясно си личат обществените и политически настройки на общността от това време: „Работнически вестник”, „Работническа България”, „Женски глас”, „Мисъл” на д-р Кръстев, „Ново време” на Димитър Благоев, руските „Нива” и „Библиотекар” и др.

       Окончателното прехвърляне на библиотеката към читалището се извършило в началото на 1911 год. Тогава читалищното ръководство упълномощило секретаря Иван Войников и домакина Иван Обущаров да приемат от името на читалището „всички книги и принадлежности на севлиевската градска общинска библиотека” с уговорката, че до построяването на читалищното здание, библиотеката ще остане в общината. Така, след дългогодишното откъсване, библиотеката отново била поета от читалището, вече с още по-обогатен книжен фонд, с утвърдено име на културен институт в града.

       През следващите години – 1912-1913, макар да следвали войни и погроми за българския народ, библиотеката продължила дейността си, ръководена и издържана от читалището. Но и с помощтта, и с подкрепата на общината, която всяка година предвиждала пари със строго предназначение за библиотеката. След завършването на читалищната сграда за библиотека било определено и обзаведеното просторно помещение на втория етаж в западното крило. Там книгите били наредени на високи ( до тавана) рафтове, а в средата на помещението било обособено място с маси – за читалня. Подреждането на книгите извършил учителят от гимназията П. Калканджиев. Откриването на библиотеката станало на 31.10.1920 год. За библиотекар бил назначен Христо Драганов, а за раздавач Захарий Иванов Цонев.

       Преместена вече в ново, широко помещение, с щатен библиотекар и разсилен раздавач, библиотеката значително разширила дейността си. Тя била отворена за гражданите почти непрекъснато – работила и в неделните дни. През 1924 год. отчели 6146 посещения. За домашно четене били взети 1189 книги от 544 читатели. Книжният фонд нараснал на 4358 книги, получавани са 46 списания и 31 вестника. Читалнята на библиотеката се превърнала в истинско културно съборище на Севлиево.

       На 16 март 1929 год. силен пожар опустошил читалищната сграда. Библиотеката тогава имала 6210 тома, имало и обособена детска библиотека с 520 тома. За ползване били предоставени и библиотеките на учителското дружество и на женското дружество „Надежда”, за съжаление, те били напълно унищожени. От книжния фонд на читалището били засегнати главно вестниците и списанията, стари и ценни сбирки. Изгорели и много книги. Спасени били едва 3300 тома, но книгите от детската библиотека били спасени!

       Още същата година започнала усилена акция за събиране на дарени книги, увеличило се и закупуването на нови и до края на годината библиотеката почти възстановила предишния си размер. Това се дължало на жертвоготовността и отзивчивостта на севлиевци, събрали необходимите средства и книги.

       Но подреждането на книгите забавило дълго отварянето на библиотеката. Иван Войников се заловил с тази задача и в свободното си време обработвал книги. Но той, а и ръководството на читалището, вижда, че за цялостното уреждане на библиотеката е нужен специално назначен библиотекар. Затова през юли 1934 год. Иван Войников бил назначен за библиотекар и така на 8 ноември същата година библиотеката била отворена за ползване от читателите, макар и да работела само с част от фонда си. Иван Войников е един от библиотекарите, който с дейността си е допринесъл извънредно много за развитието на библиотечното дело в града и го развил на нивото на най-добрите в страната от този период. Той бил готов за длъжността си и е имал солидни библиотечни познания. Най- напред сложил в ред регистрацията на книжното имущество. По-рано книгите били регистрирани от Люба Тончева в различни тетрадки, групирани в общи линии по съдържание. И всяка тетрадка започвала със своя поредица инвентарни номера. Войников въвел единна регистрация, като използвал за образец инвентарните книги, издавани от кооперацията на читалищата. Те били твърде голям формат и в тях се правело подробно библиографско описание. Книгите били водени много прецизно и са верен документ за имуществото на библиотеката и сега. Иван Войников познавал задълбочено таблицата на десетичната класификация. Той доста вярно и акуратно е попълвал графата „Библиографски индекс за разпределение на съчиненията на отдели по каталозите”.

       След Войников библиотекари били Иванка Попова и Георги Тончев. Дотогава книгите били наредени на рафтове около стените , но книжният фонд нараснал и се наложило да бъдат напрвени и първите двустранни рафтове. Книгите заели повече от половината помещение и читалнята се стеснила.

       През 1954 год. библиотеката станала методичен център на Севлиевски околия. Тя трябвало не само организирано да подпомага селските библиотеки, но и с цялата си дейност да служи за техен образец.

       През месец февруари 1961 год. читалищната сграда се запалва. Киносалонът изгаря напълно, изгарят и таваните на западното и източното крило на сградата. Пожарът става в 12 часа през нощта. На помощ на пожарната команда се притичват много граждани и изнасят на улицата целия книжен фонд , където той престоява почти два дни. Тогава библиотеката загубва около 4000 тома от своя книжен фонд – едни книги са взети от недобросъвестни граждани, а други похабени от влагата и калта на улицата. През лятото на 1966 година читалищната сграда е възстановена и за нуждите на библиотеката се дава целия втори етаж на сградата. Отделът за възрастни се разполага в западното крило, там където е била библиотеката още от 1920 год., а детският отдел и читалнята – в източното крило.

       От януари 1976 година библиотеката преминава на щат и бюджет към градския съвет за изкуство и култура. Тогава директор на библиотеката е Васил Илиев Радев. След пенсионирането му през 1986 година, ръководството се поема от Павлина Пенчева Пенчева. От 2018 година директор на институцията е Добрина Иванчева Минкова.

       През 1987 година, месец април започва прехвърлянето на книжния фонд в новата сграда, подарена на (вече и отново) Градската библиотека от Община Севлиево. Само за четири месеца десет библиотекарки успяват да пренесат и подредят книгите в три отдела. Всеки от близо 100-те хиляди тома минава по няколко пъти през ръцете им, за да бъде поставен на точното място.

       Библиотеката отваря врати за читателите на 3.08.1987 година. Всичко е налице – съвременни условия за работа и амбицията на библиотечния екип.

       През годините към библиотеката функционират три филиала в различни квартали на града.

       Днес обслужването на читателите се извършва от 5 човека в основната сграда. Градска библиотека продължава да развива и обогатява своите основни дейности вече при по-големите възможности на новата материална база – просторни отдели, функционални мебели, удобни книгохранилища и неповторимата атмосфера, която създават книгите. На читателите се предлага уютна и стимулираща среда за творческа работа, контакти и отмора. В основните звена – Заемна за възрастни, Детски отдел, Читалня, Информационен център, Справочно-библиографски отдел, Краезнание и Изкуство – се извършва бързо и качествено обслужване на читателите от квалифициран екип. В спокойна и приятна обстановка те могат да изберат книги за домашен прочит измежду многото нови и интересни издания за малки и големи. Обособена е Зала за събития към отдел Изкуство – за провеждане на срещи с различни творци на изкуството и изявени личности. В една от залите на библиотеката е изградена зона за тийнейджъри.

       Богатите библиотечни колекции се попълват текущо, съобразно читателските интереси. Чрез осигуреното финансиране от общината, дарения и спечелени проекти към Министерството на културата се закупуват много нови книги – както художествена литература , така и издания от различни области на знанието, ценни справочници и енциклопедии.

       Съвременните тенденции в развитието на библиотеката съчетават достъпа до литература с използването на информационни технологии, без да ги противопоставят. Читателите могат да търсят и в интернет мрежата алтернативна и допълваща информация по интересуващи ги въпроси. От 2009 година в читалнята е обособена информационна зона, оборудвана с компютри по програма „Глобални библиотеки“, които потребителите на библиотеката могат да ползват безплатно.

       От 2006 година се извършва автоматизиране на библиотечните процеси със специализиран софтуер „АБ“ на фирма PC-TM.